Предизвикателства пред заетостта на хората с увреждания

Прочетено: 116  | 

Променящата се социално-икономическа среда в България през периода на прехода оказа значително влияние върху социалния статус на хората с увреждания. Ръстът на безработицата, структурните промени в икономиката, недостъпната архитектурна среда и др. засилиха социалната изолация на тази група хора. Ограниченията на околната среда създават по-големи прегради пред социалното включване, отколкото функционалните увреждания на хората.

Според Стандартните правила на ООН, хората с увреждания имат право да живеят и да се реализират в собствените си общности. Те трябва да получават необходимата помощ и подкрепа в обичайна среда и в институциите за обучение, здравеопазване, заетост и социално обслужване. На хората с увреждания трябва да се даде възможност да упражняват човешките си права, и по-специално в областта на трудовата заетост, трябва да им се осигуряват равни шансове за продуктивна и доходна работа.

Според чл. 48 от Конституцията на Република България гражданите имат право на труд и държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

Характерно за професионалната структура на хората с увреждания е преобладаващият дял на лицата без професионална квалификация. Делът им в общия брой на безработните с намалена работоспособност е 50.9%, следват безработните с работнически специалности 25.4% и специалистите – 23.7 %. 

Структурата на безработните с намалена работоспособност по степени на образование г. е следната:

  • - с висше – 8.1%;
  • - със средно – 44.7 %;
  • - с основно и по-ниско – 47.2 %.

Регистрираните безработни жени с намалена работоспособност са 7 854, а регистрираните безработни мъже с намалена работоспособност са 6 560, като съотношението жени-мъже е 54% : 46%.

Съчетаването на ниска квалификация, недостатъчно образование и здравословни проблеми правят тези лица неконкурентоспособни на пазара на труда. Средно годишно за трудоустроени лица са заявени над 3 000 свободни работни места на първичния пазар и по мерки от Закона за насърчаване на заетостта. Възможностите за устройване на работа на безработните с намалена работоспособност на първичния пазар са ограничени. Шансовете им да започнат работа на несубсидирани работни места са минимални, особено на хора с над 70 % изгубена работоспособност. Работните места, обявявани в дирекциите „Бюро по труда”, неизискващи образование и квалификация, в голямата си част са за физически труд, противопоказен за лицата с намалена работоспособност.

Безработните в тази рискова група се отличават с някои физически, психически, професионални и образователни особености:

  • Регистрираните като търсещи работа са предимно хора с общи заболявания, попадащи в групата с 50 до 70 на сто загубена работоспособност. Това е най-многобройната група сред всички безработни с намалена работоспособност. Те са запазили до голяма степен работоспособността си, което позволява по-лесно да бъдат устройвани на работа, с изключение на работни места, свързани с тежки физически натоварвания. Тези хора с увреждания имат по-големи шансове да се реализират на пазара на труда.

  • Следващата група е на хората с увреждания на опорно-двигателния апарат и техният брой е около 20% от общия брой на лицата с намалена работоспособност. За тях трудно се намира подходяща работа, но дори и да се намери, те не могат да се реализират, поради липсата на достъпна среда.

  • Делът на хората с умствени и психически увреждания, регистрирани като търсещи работа, е около 11%. Техните шансове за трудова реализация са незначителни. Работодателите отказват да ги наемат и единствената възможност за тях остават специализираните предприятия и/или надомната работа.

  • Групата на хората със зрителни увреждания е с относителен дял от близо 9% от общия брой регистрирани лица.

Включването на хора с увреждания в трудовия процес е основна предпоставка за тяхната интеграция в обществото и подобряване качеството на живот. Поради спецификата на някои видове увреждания (например при хора с ментални или сензорни увреждания) рехабилитационният процес поражда необходимост от специални програми за обучение и методи, които включват по-особеното внимание и подход за разработването и реализирането им.

Реализацията на човешките права на лицата с умствени затруднения все още е трудно постижима. Тя изисква прилагането на съвременни практики и ангажираност на цялото общество. Твърде сложен и актуален е проблемът за професионално-трудовата реализация на лицата с ментални увреждания. Овладяването от тях на достъпни професии и специалности е условие за интегрирането им в обществото. Опитът показва, че те могат да се реализират успешно в професии от сферата на селското стопанство, комунално-битовото обслужване и други дейности.