Състояние на трудовата заетост на хората с увреждания

Прочетено: 384

Трудовата реализация на хората с увреждания основно е уредена в Закона за насърчаване на заетостта и Закона за интеграция на хората с увреждания ( ЗИХУ ). По данни на НОИ и НСИ хората с увреждания в работоспособна възраст са около 200 000 човека, като от тях около 10% са заети в различни сфери на обществения живот.

Безработните в тази група се отличават с някои физически, психически, професионални и образователни особености:

  • Регистрираните като търсещи работа са предимно хора с общи заболявания, попадащи в групата с 50 до 70 на сто загубена работоспособност. Това е наймногобройната група сред всички безработни с намалена работоспособност. Те са запазили до голяма степен работоспособността си, което позволява по-лесно да бъдат устройвани на работа, с изключение на работни места, свързани с тежки физически натоварвания. Тези хора с увреждания имат по-големи шансове да се реализират на пазара на труда.
  • Следващата група е на хората с увреждания на опорно-двигателния апарат и техният брой е около 20% от общия брой на лицата с намалена работоспособност. За тях трудно се намира подходяща работа, но дори и да се намери, те не могат да се реализират, поради липсата на достъпна среда.

  • Делът на хората с умствени и психически увреждания, регистрирани като търсещи работа, е около 11%. Техните шансове за трудова реализация са незначителни. Работодателите отказват да ги наемат и единствената възможност за тях остават специализираните предприятия и/или надомната работа.

  • Групата на хората със зрителни увреждания е с относителен дял от близо 9% от общия брой регистрирани лица и техните шансове за трудова реализация на свободния пазар на труда са много малки.

Видно от изложеното много малък процент от хората с трайни увреждания са намерили и имат шанс да намерят своята реализация на пазара на труда. Причините за това са многобройни и от различно естество. Някои по-важни от тях са:

  • социална изолация и липса на мотивация – хората с увреждания смятат, че политиките по осигуряване на заетост на желаещите да работят хора с увреждания не се достатъчно гъвкави;

  • доверието в ефективността на Бюрата по труда е ниско, поради което една малка част от определящите се като безработни лица с увреждания са се регистрирали в тях;

  • хората с увреждания нямат доверие на работодателите по отношение спазването на предписанията за условията на труд в решенията на ТЕЛК и считат, че основен фактор за намирането на работно място е способността за адаптиране към обикновени неспециализирани условия на труд и пр.

Информацията, постъпваща от Бюрата по труда в Агенцията за хората с увреждания показва, че работодателите определят работни места за хора с трайни увреждания, но неохотно назначават на тях такива.

  • Обикновено тези работни места се заемат от здрави хора или при подаване на заявка за наемане на лица с увреждания към Бюрата по труда се поставят неизпълними изисквания към длъжността.

  • За съжаление този процес се задълбочава в условията на съществуващата икономическа криза.

  • Не е осигурен достъп до работното място - един от най-тежките проблеми за хората с увреждания – осигуряването на достъпна среда, все още не намира добро решение. Създадена е добра нормативна база, като със Закона за устройство на територията се въвеждат изисквания за изграждане на достъпна среда, а конкретните изисквания за осигуряване на достъпна среда са въведени с редица наредби с технически норми за проектиране. Създадени са нормативни изисквания за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии; за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали; поставяне на светофарни уредби на кръстовища, разположени на достъпни маршрути, за съпровождане на зелената светлина на светофарната уредба от звуков сигнал.

  • Видно е създадена добра нормативна база за осигуряване на физически достъп до работното място, жилището, други ведомствени, културни и пр. сгради и др., но липсата на финансов ресурс, обществена нагласа и активен контрол по изпълнението на задълженията от страна на местната власт, областните съвети, държавните институции и др. все още не намира реално изпълнение. - липса на подходяща работна среда, съобразена със специфичните нужди на хората с увреждания.

  • Една от причините хората с увреждания да намират слаба реализация на пазара на труда е нежеланието на работодателите да извършват допълнителни разходи за осигуряване на подходяща работна среда за тези лица, която да е съобразена с техните функционални възможности. Към настоящия момент единствено и само в ЗИХУ и ППЗИХУ са предвидени мерки за финансиране на работодателите от обичайна и специализирана работна среда за адаптиране на работните места на наетите лица с увреждания.
  • Слаба информираност на обществото - изключително важна предпоставка за успешното социално включване на хората със специфични възможности е промяна в нагласите в обществото спрямо тях. Все още те са доминирани от погрешни представи, съжаление, безразличие и негативизъм.

  • Хората с трайно намалена работоспособност получават професионална преквалификация предимно в специализираните предприятия и кооперации, където работят и обикновено тя не съответства на изискванията на трудовия пазар. ЗНЗ предвижда отпускане на средства за професионална квалификация и преквалификация на наетите работници, но обикновено работодателите рядко се възползват от тази възможност - само при положение, че наетият работник отговаря на изискванията им и имат намерение да го задържат за по-дълго. Демографското състояние на страната ни, в последните години, се характеризира с продължаваща тенденция за намаляване броя на населението и влошаване на неговото възрастова структура. Според предварителните резултати от преброяването населението на страната към 1.02.2011 г. е 7 351 234 души. В периода 2001 - 2011 г. населението намалява с 581 750 души, при средногодишен темп на намаление 0.7%. Според прогнозите на Евростат се очаква населението на страната към 2015 г. да достигне около 7 130 хил. души или в следващите 9 години то да намалее с около 545 хил. Души. Основни фактори за това демографско състояние на населението в страната ни са отрицателният естествен прираст и външната миграция. Трудовата заетост на хората с увреждания към настоящия момент се осъществява в специализирана или интегрирана работна среда, както и чрез развитие на самостоятелна стопанска дейност.